nikka (Надежда)
32 251
22 янв. 2018 г., 01:08

Прекършени крила 

  Поэзия » Другая
932 1 6

Исках като птица да политна,

в крилете ми да свирят ветрове,

високо във небето синьо,

като в мечтата на дете!

Към слънцето високо да извия,

сърцето си да пръсна на звезди

И като падаща комета

да изгоря сред рой искри!

Да се гоня исках с урагана,

да се любя с бунтовното море,

да умирам с любовта си,

но да остана пак дете...

Защо ли младостта е толкоз кратка

и са тъй малко тези волни дни?

Защо е свободата сладка,

а ний тъй малко я ценим?

Към слънцето политнах заслепена,

прострях към него ръцете си-крила,

но ето че осакатена

разбих се в реалността...

Огледах се – навред море от хора,

душите празни,очите без мечта,

душата ми като ранена птица

простена, трепна и умря...

 

 

 

 

 

© Надежда Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??