nikka (Надежда)
32 251
22.01.2018 г., 1:08 ч.

Прекършени крила 

  Поезия » Друга
799 1 6

Исках като птица да политна,

в крилете ми да свирят ветрове,

високо във небето синьо,

като в мечтата на дете!

Към слънцето високо да извия,

сърцето си да пръсна на звезди

И като падаща комета

да изгоря сред рой искри!

Да се гоня исках с урагана,

да се любя с бунтовното море,

да умирам с любовта си,

но да остана пак дете...

Защо ли младостта е толкоз кратка

и са тъй малко тези волни дни?

Защо е свободата сладка,

а ний тъй малко я ценим?

Към слънцето политнах заслепена,

прострях към него ръцете си-крила,

но ето че осакатена

разбих се в реалността...

Огледах се – навред море от хора,

душите празни,очите без мечта,

душата ми като ранена птица

простена, трепна и умря...

 

 

 

 

 

© Надежда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??