Прекършени крила
Исках като птица да политна,
в крилете ми да свирят ветрове,
високо във небето синьо,
като в мечтата на дете!
Към слънцето високо да извия,
сърцето си да пръсна на звезди
И като падаща комета
да изгоря сред рой искри!
Да се гоня исках с урагана,
да се любя с бунтовното море,
да умирам с любовта си,
но да остана пак дете...
Защо ли младостта е толкоз кратка
и са тъй малко тези волни дни?
Защо е свободата сладка,
а ний тъй малко я ценим?
Към слънцето политнах заслепена,
прострях към него ръцете си-крила,
но ето че осакатена
разбих се в реалността...
Огледах се – навред море от хора,
душите празни,очите без мечта,
душата ми като ранена птица
простена, трепна и умря...
© Надежда All rights reserved.
