7 июн. 2008 г., 17:10

Прелести

Поэзия » Любовная

1.2K 0 0

Прелести

Вечерта, когато тишината настъпи,
погледнах към небето
и погледът ми там остана...
очарован бях от пълнолунието...
Луната, звездите, сякаш даваха ми знак...
и ето...
в мислите ми ти дойде отново
и аз приех те,
защото сърцето тъй ми нареди...
тази болест е най-красивата...
ето те...
всичко, за което съм мечтал
и всичко, което съм нямал...
...
но ти ще останеш в мен...
Богиньо на моята душа,
сега ще знам,
трудно е да те нарисувам с думи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0