Jun 7, 2008, 5:10 PM

Прелести

Poetry » Love

1.1K 0 0

Прелести

Вечерта, когато тишината настъпи,
погледнах към небето
и погледът ми там остана...
очарован бях от пълнолунието...
Луната, звездите, сякаш даваха ми знак...
и ето...
в мислите ми ти дойде отново
и аз приех те,
защото сърцето тъй ми нареди...
тази болест е най-красивата...
ето те...
всичко, за което съм мечтал
и всичко, което съм нямал...
...
но ти ще останеш в мен...
Богиньо на моята душа,
сега ще знам,
трудно е да те нарисувам с думи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0