Прелетните птици
Последен кръг и тръгваме на юг,
зове ни VIA PONTICA отдавна,
но нещо пак остава тук,
в гнездата се промъква хлад печална.
Измамни са далечните земи,
моретата далечни са измамни,
ни бряг, ни връх не ще ни приюти,
дорде не стигнем свойта цел желана.
И ще сънуваме в новите гнезда
стрехи и покриви на стари къщи,
и ще се връщаме към тях в съня,
изгнанието ни докато свърши.
Дано дочакаме и пролетен южняк,
в крилете ни да вдъхне сили,
да се завърнем тук, на този бряг,
дори със сетен дъх да го достигнем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Панайотова Все права защищены
