Прелива от нежност небето в индиго

Изтлява последната залезна мазка,

денят ни се готви полека за сън,

раздра тишината сърдит и неласкав,

часовникът градски. И мръква се вън.

И хиляди хора навярно вечерят,

аз скитам несещаща студ, нито глад,

и всичките мои несбъднати "вчера"

в шпалир пред очите ми морни стоят.

Прелива от нежност небето в индиго

и рони минути час преходен тих,

с лилаво написах го, ето вземи го,

ухаещ на дом и на сбъдване стих.