Прелива от нежност небето в индиго
Изтлява последната залезна мазка,
денят ни се готви полека за сън,
раздра тишината сърдит и неласкав,
часовникът градски. И мръква се вън.
И хиляди хора навярно вечерят,
аз скитам несещаща студ, нито глад,
и всичките мои несбъднати "вчера"
в шпалир пред очите ми морни стоят.
Прелива от нежност небето в индиго
и рони минути час преходен тих,
с лилаво написах го, ето вземи го,
ухаещ на дом и на сбъдване стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
