1 дек. 2006 г., 23:17

Прелюдия

1.2K 0 3
Не знам защо прекарах с теб нощта?!
Като че ли някой бутна ме във
                     твоите ръце
и сляха се в едно горещите тела,
и биеха във ритъм моето със
                    твоето сърце!

Усещам още страстните ти устни,
изпиващи ме със неземна сила те
и искам тялото ти пак да вкуся!
Накарай ме дъхът ми пак да спре!

...Ръцете ти усещам още,
докосват ме дори и във съня...
И мисля си за тебе дълго нощем -
коя ли нощ със тебе пак
           ще споделя?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...