1.12.2006 г., 23:17

Прелюдия

1.2K 0 3
Не знам защо прекарах с теб нощта?!
Като че ли някой бутна ме във
                     твоите ръце
и сляха се в едно горещите тела,
и биеха във ритъм моето със
                    твоето сърце!

Усещам още страстните ти устни,
изпиващи ме със неземна сила те
и искам тялото ти пак да вкуся!
Накарай ме дъхът ми пак да спре!

...Ръцете ти усещам още,
докосват ме дори и във съня...
И мисля си за тебе дълго нощем -
коя ли нощ със тебе пак
           ще споделя?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...