manka manka
22
Dec 1, 2006, 11:17 PM

Прелюдия

  Poetry
1.2K 0 3
Не знам защо прекарах с теб нощта?!
Като че ли някой бутна ме във
                     твоите ръце
и сляха се в едно горещите тела,
и биеха във ритъм моето със
                    твоето сърце!

Усещам още страстните ти устни,
изпиващи ме със неземна сила те
и искам тялото ти пак да вкуся!
Накарай ме дъхът ми пак да спре!

...Ръцете ти усещам още,
докосват ме дори и във съня...
И мисля си за тебе дълго нощем -
коя ли нощ със тебе пак
           ще споделя?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0