24 авг. 2014 г., 17:11

Прелюдия към светлината - 3 част

608 0 2

                                   Прелюдия  към  светлината

 

 

                                                       3

 

                                           Ще  бъде светлина

 

                                                         „Нощ не ще има вече: и не ще има

                                                          нужда вече от светене на светило или

                                                          от слънчева светлина, защото

                                                          Господ-Бог Ги осветява. И те ще

                                                           царуват до вечни времена.”

                                                                        Откровение на Йоана гл.22 стих 5

 

                       Денят за равносметка иде.

                       Кой що е сторил ще се види.

                       Христос ще дойде на земята,

                       За да съди за делата.

                        Просторът ни ще бъде нов

                        И ще се носи Божий зов...

                        Ще бъде ден, безкраен ден -                 

                        За праведните сътворен.

                        Нощта с тъмата ще изчезне

                        В небитието за да влезне.

                        Какво вълшебство – тържество

                        на праведното общество!

                        На чистия душевен звън!

                        Невиждано дори насън.

                        О, братя, пейте с пълен глас,

                        сега е времето за вас,

                        а тези що с Луцифер бяха,

                        сами те себе си презряха .

                        Да, идва ден – очакван ден...

                        От Бог отдавна отреден.

                        Дерзайте, за да победите!

                        Мислете как ще се спасите!

 

                        

                        И биде светлина безкрайна     

                        и бе разкрита всяка тайна.

                        Небето сля се със земята.

                        За празник затръби тръбата.

                        И биде ден, безкраен ден,    

                        от Бог вовеки отреден.

                        И носи се тържествен зов –

                        за мир, за радост и любов...                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав, Ена! Тъжно ми беше, че след публикацията на трите части никой не забеляза поемата ми - просто дарена от Небето, но Бог е Велик - ти ме направи щастлива - благодаря ти!
  • Написано с чувство и много позитивизъм.
    Колко рядко се замисляме за това как живеем...
    Нормално е да няма коментари...
    На мен много ми допадна това:

    "Какво вълшебство – тържество
    на праведното общество!"

    в смисъл визирането на обществото и неговата праведност.
    Има дълбок смисъл, макар че на прима виста звучи някак високопарно.
    Но точно в това е смисълът на живота!!!
    Поздравления, Стойна!

    "И биде ден, безкраен ден,
    от Бог вовеки отреден.
    И носи се тържествен зов –
    за мир, за радост и любов... "

    АМИН!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...