24 авг. 2014 г., 17:11

Прелюдия към светлината - 3 част 

  Поэзия » Оды и поэмы
427 0 2

                                   Прелюдия  към  светлината

 

 

                                                       3

 

                                           Ще  бъде светлина

 

                                                         „Нощ не ще има вече: и не ще има

                                                          нужда вече от светене на светило или

                                                          от слънчева светлина, защото

                                                          Господ-Бог Ги осветява. И те ще

                                                           царуват до вечни времена.”

                                                                        Откровение на Йоана гл.22 стих 5

 

                       Денят за равносметка иде.

                       Кой що е сторил ще се види.

                       Христос ще дойде на земята,

                       За да съди за делата.

                        Просторът ни ще бъде нов

                        И ще се носи Божий зов...

                        Ще бъде ден, безкраен ден -                 

                        За праведните сътворен.

                        Нощта с тъмата ще изчезне

                        В небитието за да влезне.

                        Какво вълшебство – тържество

                        на праведното общество!

                        На чистия душевен звън!

                        Невиждано дори насън.

                        О, братя, пейте с пълен глас,

                        сега е времето за вас,

                        а тези що с Луцифер бяха,

                        сами те себе си презряха .

                        Да, идва ден – очакван ден...

                        От Бог отдавна отреден.

                        Дерзайте, за да победите!

                        Мислете как ще се спасите!

 

                        

                        И биде светлина безкрайна     

                        и бе разкрита всяка тайна.

                        Небето сля се със земята.

                        За празник затръби тръбата.

                        И биде ден, безкраен ден,    

                        от Бог вовеки отреден.

                        И носи се тържествен зов –

                        за мир, за радост и любов...                 

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав, Ена! Тъжно ми беше, че след публикацията на трите части никой не забеляза поемата ми - просто дарена от Небето, но Бог е Велик - ти ме направи щастлива - благодаря ти!
  • Написано с чувство и много позитивизъм.
    Колко рядко се замисляме за това как живеем...
    Нормално е да няма коментари...
    На мен много ми допадна това:

    "Какво вълшебство – тържество
    на праведното общество!"

    в смисъл визирането на обществото и неговата праведност.
    Има дълбок смисъл, макар че на прима виста звучи някак високопарно.
    Но точно в това е смисълът на живота!!!
    Поздравления, Стойна!

    "И биде ден, безкраен ден,
    от Бог вовеки отреден.
    И носи се тържествен зов –
    за мир, за радост и любов... "

    АМИН!!!
Предложения
: ??:??