2 дек. 2009 г., 22:35

Премеждията на Ташунко и Темелко

1.2K 0 1

В ден един прекрасен,

каръшки, но пък първокласен,

Темелко срещна се с Ташунко

и станаха известни чак до Акапулко.

 

Глупости една след друга

правиха без мор

и похапваха си кремче нуга

след поредния набор

извършените пакости за през деня.

 

Училището, кой ли го вълнува,

щом има толкова бели,

които да извършат,

тепърва предстои.

 

Не щеш ли, на Темелко

дойде му идея.

"Хайде бе, Ташунко,

да съборим сливата на баба Дея"

 

Ташунко, разбира се въодушевен,

от идеята на своя спътник верен,

тръгна уверен и решен

към дворчето на баба Дея.

 

Ала леля Тонка била ù на гости

и ги сгащила на входната врата,

праснала ги по главите прости,

хванала ги за ушите и право у дома.

 

Бръкна леля в долапа

и изкара тя точилка древна.

Чак да не повярваш колко силно

удря таз женица дребна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И много други имат нужда от такъв урок. Хареса ми . Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...