В ден един прекрасен,

каръшки, но пък първокласен,

Темелко срещна се с Ташунко

и станаха известни чак до Акапулко.

Глупости една след друга

правиха без мор

и похапваха си кремче нуга

след поредния набор

извършените пакости за през деня.

Училището, кой ли го вълнува,

щом има толкова бели,

които да извършат,

тепърва предстои.

Не щеш ли, на Темелко

дойде му идея.

"Хайде бе, Ташунко,

да съборим сливата на баба Дея"

Ташунко, разбира се въодушевен,

от идеята на своя спътник верен,

тръгна уверен и решен

към дворчето на баба Дея.

Ала леля Тонка била ù на гости

и ги сгащила на входната врата,

праснала ги по главите прости,

хванала ги за ушите и право у дома.

Бръкна леля в долапа

и изкара тя точилка древна.

Чак да не повярваш колко силно

удря таз женица дребна!