27 февр. 2007 г., 15:21

Премрежено... 

  Поэзия
981 0 18

 

Стоя на прозореца на сърцето ти...

не почуквам...

не викам...

не моля...

Само плахо

протягам ръцете си,

да докосна,

а не да отворя...

Бях тъй близо...

дъхът ми се плъзна

и премрежи очите ми топло...

Колко време стоях тъй,

не зная

и не помня дали те докоснах

или просто рисувах

със пръсти,

не по твоя прозорец,

а стъклото на моето

собствено

прашно,

заспало

сърце...

 

27.02.2007

© Дидислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??