Стоя на прозореца на сърцето ти...
не почуквам...
не викам...
не моля...
Само плахо
протягам ръцете си,
да докосна,
а не да отворя...
Бях тъй близо...
дъхът ми се плъзна
и премрежи очите ми топло...
Колко време стоях тъй,
не зная
и не помня дали те докоснах
или просто рисувах
със пръсти,
не по твоя прозорец,
а стъклото на моето
собствено
прашно,
заспало
сърце...
27.02.2007
© Дидислава All rights reserved.