didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
27.02.2007 г., 15:21

Премрежено...

1.3K 0 18

 

Стоя на прозореца на сърцето ти...

не почуквам...

не викам...

не моля...

Само плахо

протягам ръцете си,

да докосна,

а не да отворя...

Бях тъй близо...

дъхът ми се плъзна

и премрежи очите ми топло...

Колко време стоях тъй,

не зная

и не помня дали те докоснах

или просто рисувах

със пръсти,

не по твоя прозорец,

а стъклото на моето

собствено

прашно,

заспало

сърце...

 

27.02.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9