Премълчани истини
Стоим, мълчим и не говорим.
Едва ли всичко сме си казали.
Сърцето ти за всички е затворено,
или единствено за мене... зная ли?
Не искаш да ми кажеш, че съм нужна
до болка в сивото ти ежедневие.
Страхуваш се...
Е, аз съм чуждата.
Какво тук значи някакво доверие?
Не искаш да признаеш, че съм тази,
която сънищата ти тревожи,
която може гордостта ти да запази
и да те обича много може.
Не искаш да прошепнеш, че не можеш
живота си на мен да посветиш,
веднъж поне на мене да заложиш,
веднъж по мен от страст да изгориш.
Да бъдеш с мен и там - отвъд безкрая.
Това не е приятелство, нали?
Дори от истината да боли, аз зная -
от премълчани истини по-силно ме боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
