670301 (Павлина Гатева)
1387 361
25 дек. 2013 г., 15:05

Премълчаване 

  Поэзия » Любовная
422 0 3

На кого да разказвам за срещите ни -
на съня ли?
на спомените?
на децата ми?
на невежите ли,
впили погледи в плещите ми?
на мъхнатите
пъпчици
на брезата?

Тишина. И подшушване:
"Ти и аз..."
Разтреперан,
само вятърът пръст промушва,
във душите ни, шумолящи.
и краде ценно време
на невинност и щастие.
 
На кого да разказвам пост фактум?
Ще е истинска глупост:
двама души и вятър.
И пустош.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това, което е в сърцето, няма нужда да бъде разказвано, нали? Той/Тя, ако е писано, сами го узнават.
  • Много, много ми хареса стихът ти!
    Завладяваща, неприкосновена интимност!
    Браво!!!
  • Когато на сърцето ти е тежко, се получават такива стихове...
Предложения
: ??:??