Премълчаване
На кого да разказвам за срещите ни -
на съня ли?
на спомените?
на децата ми?
на невежите ли,
впили погледи в плещите ми?
на мъхнатите
пъпчици
на брезата?
Тишина. И подшушване:
"Ти и аз..."
Разтреперан,
само вятърът пръст промушва,
във душите ни, шумолящи.
и краде ценно време
на невинност и щастие.
На кого да разказвам пост фактум?
Ще е истинска глупост:
двама души и вятър.
И пустош.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
