670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Dec 25, 2013, 3:05 PM

Премълчаване 

  Poetry » Love
416 0 3

На кого да разказвам за срещите ни -
на съня ли?
на спомените?
на децата ми?
на невежите ли,
впили погледи в плещите ми?
на мъхнатите
пъпчици
на брезата?

Тишина. И подшушване:
"Ти и аз..."
Разтреперан,
само вятърът пръст промушва,
във душите ни, шумолящи.
и краде ценно време
на невинност и щастие.
 
На кого да разказвам пост фактум?
Ще е истинска глупост:
двама души и вятър.
И пустош.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това, което е в сърцето, няма нужда да бъде разказвано, нали? Той/Тя, ако е писано, сами го узнават.
  • Много, много ми хареса стихът ти!
    Завладяваща, неприкосновена интимност!
    Браво!!!
  • Когато на сърцето ти е тежко, се получават такива стихове...
Random works
: ??:??