На кого да разказвам за срещите ни -
на съня ли?
на спомените?
на децата ми?
на невежите ли,
впили погледи в плещите ми?
на мъхнатите
пъпчици
на брезата?
Тишина. И подшушване:
"Ти и аз..."
Разтреперан,
само вятърът пръст промушва,
във душите ни, шумолящи.
и краде ценно време
на невинност и щастие.
На кого да разказвам пост фактум?
Ще е истинска глупост:
двама души и вятър.
И пустош.
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
