10 мар. 2008 г., 07:51

Преодоляване

589 0 1

Дни, месеци, години

в бездни зловещи пропадах,

тъмнината, тишината, самотата

държаха ме в плен,

когато ти не беше до мен.

Живеех в зоната на здрача,

единственото, което правех е да плача.

Надеждите, които ти разби

се оказаха коварни лъжи,

с които хладнокръвно ме уби.

Когато от сърцето ми бликаше кръв

аз бях сама

и мислех, че ще умра.

Стисках зъби,

исках това вече да свърши,

проклинах те,

затова, че всичко в мен се прекърши.

Какво ми стори?

Болеше, сякаш изпила съм смъртоносна отрова.

Аз бавно умирах

и в своя край се взирах.

С последни сили

разчупих железни окови,

избягах,

завърнах се в свойте окопи

ранена и сама,

смазана от болка и празнота.

Сега преодолях всичко това,

вече не проронвам нито сълза,

когато си спомням някоя твоя лъжа.

Сега гледам напред,

спомените за теб

погребах в ковчег.

Сега живея своя живот

с друга нова любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...