Mar 10, 2008, 7:51 AM

Преодоляване

  Poetry
588 0 1

Дни, месеци, години

в бездни зловещи пропадах,

тъмнината, тишината, самотата

държаха ме в плен,

когато ти не беше до мен.

Живеех в зоната на здрача,

единственото, което правех е да плача.

Надеждите, които ти разби

се оказаха коварни лъжи,

с които хладнокръвно ме уби.

Когато от сърцето ми бликаше кръв

аз бях сама

и мислех, че ще умра.

Стисках зъби,

исках това вече да свърши,

проклинах те,

затова, че всичко в мен се прекърши.

Какво ми стори?

Болеше, сякаш изпила съм смъртоносна отрова.

Аз бавно умирах

и в своя край се взирах.

С последни сили

разчупих железни окови,

избягах,

завърнах се в свойте окопи

ранена и сама,

смазана от болка и празнота.

Сега преодолях всичко това,

вече не проронвам нито сълза,

когато си спомням някоя твоя лъжа.

Сега гледам напред,

спомените за теб

погребах в ковчег.

Сега живея своя живот

с друга нова любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...