liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)
35 114
17 сент. 2009 г., 21:40

Преодоляване 

  Поэзия » Другая
836 0 7

Тревата гали голите ми пръсти,

изсъхнала от стъпките ти есен,

садя в сърцето си напръстник

и пея с ятата тъжната си песен.

 

Отровата на билката едва попива

в сълзите ми, летящи към земята

и виждам сякаш в сърцето се увива,

една немирница - лианата на самотата.

 

Повей подарява ми дъх на окосено,

птиците отлитат и става ми студено,

щурците пак умират, но им е простено,

а лятото в канавката заспива уморено.

 

Вървя по улиците мрачни, някак сиви,

преборила се с чувствата си, се разрошвам,

усмихвам ви се, нека всички сте щастливи,

поемам дъх и лианата мисловно скъсвам.

 

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??