liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)
35 114
17.09.2009 г., 21:40 ч.

Преодоляване 

  Поезия » Друга
725 0 7

Тревата гали голите ми пръсти,

изсъхнала от стъпките ти есен,

садя в сърцето си напръстник

и пея с ятата тъжната си песен.

 

Отровата на билката едва попива

в сълзите ми, летящи към земята

и виждам сякаш в сърцето се увива,

една немирница - лианата на самотата.

 

Повей подарява ми дъх на окосено,

птиците отлитат и става ми студено,

щурците пак умират, но им е простено,

а лятото в канавката заспива уморено.

 

Вървя по улиците мрачни, някак сиви,

преборила се с чувствата си, се разрошвам,

усмихвам ви се, нека всички сте щастливи,

поемам дъх и лианата мисловно скъсвам.

 

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??