svetlitschka (Светличка)
554 4783
9 нояб. 2020 г., 03:21

Препускане 

  Поэзия
764 15 26

Нощта овласти сетивата сиротни,

в мастилено синьо загърна охотно

будуващи тайни, потръпващи устни,

жадуващи пръсти да галят изкусно.

 

Стадата препускаха до изнемога,

свободни вилняха навън от чертога,

неспирни и диви пръхтяха на воля,

влудени, разпенени в новата роля,

 

юздите да скъсат и обезумели

догонили вихъра, волни и смели,

празнуваха утрото, гонеха мрака,

долавяха смътно, надвисва заплаха.

 

Пределът оказа се плашещо близо,

нагонът преля и по склона заслиза.

Смириха се буйните мощни талази,

искрица от огъня всеки запази.

 

 

 

 

 

 

© Светличка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много мил жест, трогна ме, Албенка!☺
  • Олеле, забравила съм да оценя и да ти дам сърчице, добре, че се върнах...
  • Благодаря, Албена, удоволствието е мое, много се радвам, когато докосна нечии чувствителни сетива.⚘
  • Постигнала си голяма динамика и драматизъм с въздействащи поетични образи. Поздравявам те, Светулчице!
  • Благодаря за посещението, Дани!
  • !!!
  • Радвам се, че те докосна Препускане, Рени! Блаженство е да чета на твоите странички.
  • Искрица от огъня....предай всекиму! Браво
  • Благодаря ви, момичета, удоволствие за мен е, че сте тук!🌹
  • Светло пламъче си вплела в мислите! Прекрасен финал!
  • Да отпразнуваме утрото и светлината! Поздравления, хареса ми!
  • Много съм щастлива да ви видя тук, талантливи хора, искрено ви благодаря за коментарите и любими.
    Свободата е състояние на духа, на нея се научаваме в детството от семейството, но границите всеки ги поставя различно; това не е порязаница, да я отрежеш поравно, трудно се раздава на несвободните по дух. Не харесвам катеренето по чуждите глави, което някои бъркат с новопридобитата свобода. Свободата е също да пожертваш своята воля заради друг по собствено усмотрение. Колкото до нас, българите, мисля че дори не си представяме колко несвободни са останалите народи, трябва да си вярваме повече.🙄
  • Страхотен рисунък, неподражаемо въздействие, завладяващо песенно звучене!😃
    Поздравявам те възторжено, Светличка!👏🌹💕
  • И свободата е в главата!.. А на главата може да кажеш много неща, на които тя като непослушно дете да се опъне, докато порасне... Не и на сърцето. То остава дете за цял живот. Когато прочетох това стихотворение първата ми реакция беше - препускане, а всъщност си спрял! Как само го е казала Светулка....!
  • Много ми хареса, Светулчице! И ме вдъхнови, благодаря!
  • Изкриви се, до неузнаваемост, свободата. Не можеш да се наслаждаваш разумно и отговорно на нещо, което не познаваш. Приемаш за свобода, това, което ти предлагат, като такава...И когато се отърсиш от заблудата, е късно. Тогава бягаш - зад граница, в крайностите, зад стените, които издигаш, около себе си...Но вече е късно. Слободия дебне отвсякъде...
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • В навечерието на 10.11. си мисля, свободата може да е бреме за несвободните. Кратки мигове,спомени за искрици от огъня. След волността и смелостта идва умората, копнежът по стряха, зобчица, сенце. Пречупвам стиховете през думите на Георги Божинов /монолога на Калуньо за свободата/, Сервантес /"Свободата, Санчо..."/ , Ники Комедвенска /"Коне"/ и си мисля, че свободата винаги има предели, поставени от някого. Или от нас самите. В крайна сметка 1/3 от българите се озоваха зад пределите на родината си. Трайно. Някои безвъзвратно. "на гнет и мъка сенките зловещи" винаги остават. Същите роли. В друг епизод.
  • Топъл като искрицата финал! Дано винаги я има!
    Поздравявам те за прекрасния стих!
  • "искрица от огъня всеки запази"🌹
  • Благодаря, Майсторе, от сърце!
    Благодаря за милите ви думи и любими!
  • Много ми хареса Светулке!
    Разкошен стих!
    Поздрави!
  • И в мойта тетрадка "избрано" Поздравления!
  • Много ме зарадвахте, момичета! Бъдете здрави и вдъхновени!😚
  • С Краси!
    Светулке, страхотно е!
  • "... в мастилено синьо загърна охотно
    будуващи тайни, потръпващи устни,
    жадуващи пръсти да галят изкусно." Светулка, такова препускане...... !впечатлена съм от начина, по който с много тих тон, създаваш силни внушения:
    "юздите да скъсат и обезумели
    догонили вихъра, волни и смели,
    празнуваха утрото, гонеха мрака,"
Предложения
: ??:??