9 нояб. 2020 г., 03:21

Препускане

1K 15 26

Нощта овласти сетивата сиротни,

в мастилено синьо загърна охотно

будуващи тайни, потръпващи устни,

жадуващи пръсти да галят изкусно.

 

Стадата препускаха до изнемога,

свободни вилняха навън от чертога,

неспирни и диви пръхтяха на воля,

влудени, разпенени в новата роля,

 

юздите да скъсат и обезумели

догонили вихъра, волни и смели,

празнуваха утрото, гонеха мрака,

долавяха смътно, надвисва заплаха.

 

Пределът оказа се плашещо близо,

нагонът преля и по склона заслиза.

Смириха се буйните мощни талази,

искрица от огъня всеки запази.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мил жест, трогна ме, Албенка!☺
  • Олеле, забравила съм да оценя и да ти дам сърчице, добре, че се върнах...
  • Благодаря, Албена, удоволствието е мое, много се радвам, когато докосна нечии чувствителни сетива.⚘
  • Постигнала си голяма динамика и драматизъм с въздействащи поетични образи. Поздравявам те, Светулчице!
  • Благодаря за посещението, Дани!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...