Нощта овласти сетивата сиротни,
в мастилено синьо загърна охотно
будуващи тайни, потръпващи устни,
жадуващи пръсти да галят изкусно.
Стадата препускаха до изнемога,
свободни вилняха навън от чертога,
неспирни и диви пръхтяха на воля,
влудени, разпенени в новата роля,
юздите да скъсат и обезумели
догонили вихъра, волни и смели,
празнуваха утрото, гонеха мрака,
долавяха смътно, надвисва заплаха. ...