9.11.2020 г., 3:21

Препускане

1K 15 26

Нощта овласти сетивата сиротни,

в мастилено синьо загърна охотно

будуващи тайни, потръпващи устни,

жадуващи пръсти да галят изкусно.

 

Стадата препускаха до изнемога,

свободни вилняха навън от чертога,

неспирни и диви пръхтяха на воля,

влудени, разпенени в новата роля,

 

юздите да скъсат и обезумели

догонили вихъра, волни и смели,

празнуваха утрото, гонеха мрака,

долавяха смътно, надвисва заплаха.

 

Пределът оказа се плашещо близо,

нагонът преля и по склона заслиза.

Смириха се буйните мощни талази,

искрица от огъня всеки запази.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мил жест, трогна ме, Албенка!☺
  • Олеле, забравила съм да оценя и да ти дам сърчице, добре, че се върнах...
  • Благодаря, Албена, удоволствието е мое, много се радвам, когато докосна нечии чувствителни сетива.⚘
  • Постигнала си голяма динамика и драматизъм с въздействащи поетични образи. Поздравявам те, Светулчице!
  • Благодаря за посещението, Дани!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...