Преражда се нощта
във пелени от полумрак.
Загръща се.
А звездна светлина,
омайващо добра,
прегръща ни.
Изправени стоим
един пред друг сега -
все същите.
Една безкрайност сме,
тъй слети във едно.
Присъщо е.
И музика звучи,
рефрен на любовта.
Все същият.
Родиха я звездите,
предаде я нощта.
Могъщо е.
© Диана Трифонова Все права защищены