Преражда се нощта
във пелени от полумрак.
Загръща се.
А звездна светлина,
омайващо добра,
прегръща ни.
Изправени стоим
един пред друг сега -
все същите.
Една безкрайност сме,
тъй слети във едно.
Присъщо е.
И музика звучи,
рефрен на любовта.
Все същият.
Родиха я звездите,
предаде я нощта.
Могъщо е.
© Диана Трифонова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
