24 мая 2019 г., 01:29
Прераждане
Всяка буря във утрото носи покой,
a сълзите отмиват тъгата.
Сред отломки на болка и мътен порой,
се усмихва забравено лято.
Слънце грейва във тъмното, сиво небе.
Цвете плахо край пътя наднича.
С радост тиха събужда се новият ден
със звънливия смях на момиче.
Сред море от тревоги се люшка светът -
там душата бездомна се скита.
И се ражда от болката пак любовта
във черупка от бисерна мида.
Таня Симеонова
05.23.2019 г.
© Таня Симеонова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Красива, въздействаща образност!...
-
Хубав стих.Браво!
-
Много красиво, образно, чувствено! Поздравления, Таня!
-
Вълнуващо и вдъхновяващо си изразила копнежа за красота, за доброта, за обич... Поздравления!
-
Таня, честит празник на писмената славянобългарски!
Да пребъде делото на Светите Седмочисленици! -
Звучи като песен.Много вдъхновяващо и хубаво! Хареса ми и този странен 23 месец,когато може би се случват такива неща.Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
