Всяка буря във утрото носи покой,
a сълзите отмиват тъгата.
Сред отломки на болка и мътен порой,
се усмихва забравено лято.
Слънце грейва във тъмното, сиво небе.
Цвете плахо край пътя наднича.
С радост тиха събужда се новият ден
със звънливия смях на момиче.
Сред море от тревоги се люшка светът -
там душата бездомна се скита.
И се ражда от болката пак любовта
във черупка от бисерна мида. ...