Прераждане

24 may 2019, 1:29

Poesía » Filosófica

628 8 6

Всяка буря във утрото носи покой,

a сълзите отмиват тъгата.

Сред отломки на болка и мътен порой,

се усмихва забравено лято.

Слънце грейва във тъмното, сиво небе.

Цвете плахо край пътя наднича.

С радост тиха събужда се новият ден

със звънливия смях на момиче.

Сред море от тревоги се люшка светът -

там душата бездомна се скита.

И се ражда от болката пак любовта

във черупка от бисерна мида.

Таня Симеонова

05.23.2019 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anabel7 (Албена Димитрова)

2019-10-28T09:01:51+02:00

Красива, въздействаща образност!...
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-05-26T16:15:20+03:00

Хубав стих.Браво!
dansyto (Данаил Таков)

2019-05-25T20:23:54+03:00

Много красиво, образно, чувствено! Поздравления, Таня!
Eia (Росица Танчева)

2019-05-24T09:42:05+03:00

Вълнуващо и вдъхновяващо си изразила копнежа за красота, за доброта, за обич... Поздравления!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-05-24T07:47:55+03:00

Таня, честит празник на писмената славянобългарски!
Да пребъде делото на Светите Седмочисленици!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2019-05-24T07:40:14+03:00

Звучи като песен.Много вдъхновяващо и хубаво! Хареса ми и този странен 23 месец,когато може би се случват такива неща.Поздрави!