Прераждане
Всяка буря във утрото носи покой,
a сълзите отмиват тъгата.
Сред отломки на болка и мътен порой,
се усмихва забравено лято.
Слънце грейва във тъмното, сиво небе.
Цвете плахо край пътя наднича.
С радост тиха събужда се новият ден
със звънливия смях на момиче.
Сред море от тревоги се люшка светът -
там душата бездомна се скита.
И се ражда от болката пак любовта
във черупка от бисерна мида.
Таня Симеонова
05.23.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Симеонова Всички права запазени
