Ручеят шумти,

все още зеленината около него цъфти,

а аз виждам неговия завършек - 

пресъхнал, изоставен и забравен.

Сърцето ме боли, 

че всичко красиво от него ще се отдели.

"Там, където е текло, пак ще тече" -

знам аз от хората,

и в душата ми стои надеждата,

че отново ще се завърне,

и надявам се до мен да си ти,

да слушаме ручея как шумти...

По-бурно, бързо и красиво от всякога,

по-добър, отколкото бил е някога.

Да го гледаме в неговата си прелест,

зеленината около него да му придава свежест.

И дано никога отново да не пресъхне,

да запази нашите моменти на радост,

дори и на слабост..

Нека гледаме ручеят как си върви

и завинаги до мен да останеш ти.