Прераждане
Ручеят шумти,
все още зеленината около него цъфти,
а аз виждам неговия завършек -
пресъхнал, изоставен и забравен.
Сърцето ме боли,
че всичко красиво от него ще се отдели.
"Там, където е текло, пак ще тече" -
знам аз от хората,
и в душата ми стои надеждата,
че отново ще се завърне,
и надявам се до мен да си ти,
да слушаме ручея как шумти...
По-бурно, бързо и красиво от всякога,
по-добър, отколкото бил е някога.
Да го гледаме в неговата си прелест,
зеленината около него да му придава свежест.
И дано никога отново да не пресъхне,
да запази нашите моменти на радост,
дори и на слабост..
Нека гледаме ручеят как си върви
и завинаги до мен да останеш ти.
© Теодора Компанска All rights reserved.
