Не ми е нужно вече огледало -
оглеждам се във сянката сега.
Душата ми е птиче ослепяло,
подхвъркащо безпомощно с тъга.
Осиротя сърцето от въздишки
и в гърчене жестоко затуптя,
превързано, бинтовано със нишки,
изплетени от съхнещи цветя.
Издъхна и последната надежда,
прободена от хладно острие.
А сянката зад ъгъла поглежда -
останките в ковчег да събере. ...