Прераждане
Не ми е нужно вече огледало -
оглеждам се във сянката сега.
Душата ми е птиче ослепяло,
подхвъркащо безпомощно с тъга.
Осиротя сърцето от въздишки
и в гърчене жестоко затуптя,
превързано, бинтовано със нишки,
изплетени от съхнещи цветя.
Издъхна и последната надежда,
прободена от хладно острие.
А сянката зад ъгъла поглежда -
останките в ковчег да събере.
Пиявицата- празнота се впива
и жадно смуче още топла кръв.
Душата отмаляла си отива,
за да се прероди във нова плът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены
и аз сам се насочила към поезията и ще се радвам ако някой ден се науча да пиша толкова добре колкото ти 
