Прераждане
Не ми е нужно вече огледало -
оглеждам се във сянката сега.
Душата ми е птиче ослепяло,
подхвъркащо безпомощно с тъга.
Осиротя сърцето от въздишки
и в гърчене жестоко затуптя,
превързано, бинтовано със нишки,
изплетени от съхнещи цветя.
Издъхна и последната надежда,
прободена от хладно острие.
А сянката зад ъгъла поглежда -
останките в ковчег да събере.
Пиявицата- празнота се впива
и жадно смуче още топла кръв.
Душата отмаляла си отива,
за да се прероди във нова плът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
и аз сам се насочила към поезията и ще се радвам ако някой ден се науча да пиша толкова добре колкото ти 
