Прераждане

Poetry

875 0 24

Не ми е нужно вече огледало -

оглеждам се във сянката сега.

Душата ми е птиче ослепяло,

подхвъркащо безпомощно с тъга.

Осиротя сърцето от въздишки

и в гърчене жестоко затуптя,

превързано, бинтовано със нишки,

изплетени от съхнещи цветя.

Издъхна и последната надежда,

прободена от хладно острие.

А сянката зад ъгъла поглежда -

останките в ковчег да събере.

Пиявицата- празнота се впива

и жадно смуче още топла кръв.

Душата отмаляла си отива,

за да се прероди във нова плът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

самотната (Маги Малинова)

Много ми харесва това което пишеш и аз сам се насочила към поезията и ще се радвам ако някой ден се науча да пиша толкова добре колкото ти

2008-03-14T16:02:42+02:00
Mariamrad (Мария Радкова)

Истинско е Наташа - майсторски изваян стих - но...защо е тази тъга в момента на Прераждане?! Точно тогава трябва да освободим душите от огорчения, да пощадим Сърцето и с радост да се преселим в новия телесен храм. Думата "трябва" е условна, разбира се. Нека това което написах да остане като добро пожелание за всеки от нас. Поздравления за поетичния ти талант.

2008-03-03T07:39:07+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Да! Допадна ми!

2008-02-18T10:01:47+02:00
voda (Елица Ангелова)

Още едно доказателство, че от болката се раждат по-силни стихове.
Поздрав, Наташа!

2008-02-17T01:37:57+02:00
Индиана (Криси)

Душата ми е птиче ослепяло,
подхвъркащо безпомощно с тъга.

Браво, Нати, вълнуваш! Дано се разсее тъгата!!!

2008-02-17T01:16:20+02:00