28 июл. 2009 г., 08:44

Прераждане

1K 0 3

Тази нощ ще се обеся.

Избрал съм и есенното дърво,

на което да посрещна зимата.

И там ще си вися, кълван от птиците,

които във косата ми гнездо ще свият.

Далеч от мене ще се реят мислите,

главата ми  ще се люлее бистра.

Отворена за нови чисти мисли,

когато на земята пак ме спуснат птиците.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уникално и много силно!
  • Невероятно!
  • Изтлючително разтърсващо /поне за мен/.Давам 6, по простата причина, че няма по-високи оценки!. Дерзай Станев!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...