Прераждане
1.1K
0
1
Проблясва нейде от небето
първият лъч светлина,
утихва гневът ù над полето,
май си тръгва старата госпожа.
Люта и страшна, силна дошла,
завари земята, покрита с листа.
Бели килими, кристални игли,
царува дълго, преди да се умори.
Пъстрота полазва оголени клонки,
магистрала от мравки покрай спящ мечок.
Калинка броди сред снежни отломки,
размърдва се и замръзналият поток.
Свеж полъх, аромат на живот,
дори волът нетърпелив за хомот.
Кокичета люшват срамежливо глава,
денят колебливо превзема нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миро Милев Все права защищены
