Прераждане
Прераждане
Чувствам те, Любов, как се изплъзваш
като пясък, между тънките ми пръсти.
Аз крепих те, да не се подхлъзнеш,
но мъглата се оказа гъста.
Нежна бе като коприна. Лъскава.
Не успях аз, да те задържа.
Явно, се оказа доста хлъзгава.
Като истина, превърната в лъжа.
Тръгваш си от тук, със болка бременна.
А за мен бе пъстроцветната дъга.
Но дъгата кратка е и временна.
Щом изчезне, се преражда във тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
