Прераждане
Чувствам те, Любов, как се изплъзваш
като пясък, между тънките ми пръсти.
Аз крепих те, да не се подхлъзнеш,
но мъглата се оказа гъста.
Нежна бе като коприна. Лъскава.
Не успях аз, да те задържа.
Явно, се оказа доста хлъзгава.
Като истина, превърната в лъжа.
Тръгваш си от тук, със болка бременна.
А за мен бе пъстроцветната дъга.
Но дъгата кратка е и временна.
Щом изчезне, се преражда във тъга.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
