Прераждане
Чувствам те, Любов, как се изплъзваш
като пясък, между тънките ми пръсти.
Аз крепих те, да не се подхлъзнеш,
но мъглата се оказа гъста.
Нежна бе като коприна. Лъскава.
Не успях аз, да те задържа.
Явно, се оказа доста хлъзгава.
Като истина, превърната в лъжа.
Тръгваш си от тук, със болка бременна.
А за мен бе пъстроцветната дъга.
Но дъгата кратка е и временна.
Щом изчезне, се преражда във тъга.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados