1 mar 2016, 0:07

Прераждане 

  Poesía » De amor
557 0 11

Прераждане

 

Чувствам те, Любов, как се изплъзваш

като пясък, между тънките ми пръсти.

Аз крепих те, да не се подхлъзнеш,

но мъглата се оказа гъста.

 

Нежна бе като коприна. Лъскава.

Не успях аз, да те задържа.

Явно, се оказа доста хлъзгава.

Като истина, превърната в лъжа.

 

Тръгваш си от тук, със болка бременна.

А за мен бе пъстроцветната дъга.

Но дъгата кратка е и временна.

Щом изчезне, се преражда във тъга.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??