Прераждане
Прераждане
Чувствам те, Любов, как се изплъзваш
като пясък, между тънките ми пръсти.
Аз крепих те, да не се подхлъзнеш,
но мъглата се оказа гъста.
Нежна бе като коприна. Лъскава.
Не успях аз, да те задържа.
Явно, се оказа доста хлъзгава.
Като истина, превърната в лъжа.
Тръгваш си от тук, със болка бременна.
А за мен бе пъстроцветната дъга.
Но дъгата кратка е и временна.
Щом изчезне, се преражда във тъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
