Прераждане
Прераждане
Чувствам те, Любов, как се изплъзваш
като пясък, между тънките ми пръсти.
Аз крепих те, да не се подхлъзнеш,
но мъглата се оказа гъста.
Нежна бе като коприна. Лъскава.
Не успях аз, да те задържа.
Явно, се оказа доста хлъзгава.
Като истина, превърната в лъжа.
Тръгваш си от тук, със болка бременна.
А за мен бе пъстроцветната дъга.
Но дъгата кратка е и временна.
Щом изчезне, се преражда във тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
