Прераждания
До сетния си дъх ще съм учуден,
изобщо как дотука оцелях.
На Господ ли угоден съм и нужен,
или на дявола, че сбирал съм му грях?
Типично по човешки съм неверник,
но питам се – лопатата със пръст
дали ще бъде краят ми последен,
или след туй ще чакам втори кръст?
Дали ще се превърна в черен гарван,
или във кръвожаден единак?
Ще имам ли магьосническа дарба,
ще бъда ли богат или бедняк?
Не зная, но дори не ме е страх.
Вселената за всеки има време.
В очите ми ще свети звезден прах,
от взиране сред Космоса за тебе.
Къде ще съм и в кой ли друг живот?
В ядрото на щастливия ти атом?
В една от молекулите любов,
или във жилка от сърдечното ти злато?
Аз искам да си вечно днес и утре,
с частица в теб поне да се прераждам.
Смъртта е просто изход от маршрута
на земните ни влюбени миражи...
И може би след хиляди години,
когато ще младея в хлорофила,
над камъка – тревата погледни,
аз нежно със стебла ще те помилвам...
©тихопат.
Данаил Антонов
21.03.2024
© Данаил Антонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Супер е, Дани ❤️
-
"... над камъка – тревата погледни,
аз нежно със стебла ще те помилвам"... Да! И все пак обичта е вечна! Прекрасен пореден стих, поздравления! -
Дани, истината е до нас, вярата ни е дадена, но ние си мислим, че е нещо друго, някакво друго учение, по-философско, по-научнообосновано. А това е вярата в Христос. Защото би било много лесно. Затова търсим обиколни пътища.
-
Колко е мистично в хармония с природните дадености!
Поздравления,Данаил! -
Благодаря, че прочетохте и харесахте! 🙂
-
Много е красиво и истинско!
-
Много ми хареса това стихотворение. Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане.
-
Къде ще съм и в кой ли друг живот?
В ядрото на щастливия ти атом?
В една от молекулите любов,
или във жилка от сърдечното ти злато?
Хубаво
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
