Прераждания
До сетния си дъх ще съм учуден,
изобщо как дотука оцелях.
На Господ ли угоден съм и нужен,
или на дявола, че сбирал съм му грях?
Типично по човешки съм неверник,
но питам се – лопатата със пръст
дали ще бъде краят ми последен,
или след туй ще чакам втори кръст?
Дали ще се превърна в черен гарван,
или във кръвожаден единак?
Ще имам ли магьосническа дарба,
ще бъда ли богат или бедняк?
Не зная, но дори не ме е страх.
Вселената за всеки има време.
В очите ми ще свети звезден прах,
от взиране сред Космоса за тебе.
Къде ще съм и в кой ли друг живот?
В ядрото на щастливия ти атом?
В една от молекулите любов,
или във жилка от сърдечното ти злато?
Аз искам да си вечно днес и утре,
с частица в теб поне да се прераждам.
Смъртта е просто изход от маршрута
на земните ни влюбени миражи...
И може би след хиляди години,
когато ще младея в хлорофила,
над камъка – тревата погледни,
аз нежно със стебла ще те помилвам...
©тихопат.
Данаил Антонов
21.03.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
