Прерия

5 мар. 2010 г., 08:58

Поэзия

537 0 1

Едно било, а мислех го за друго,
една съдба нетленна може би
или луна, препускаща в небето лудо,
или трева сред горските върби.
Не знам дали те виждам,
но те чувам,
а твоят глас във мислите твори
една съдба,
една последна струна,
попяваща с последен сноп лъчи.
Не чувам глас,
но мисълта нашепва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прерия

Искате да прочетете повече?

Предложения