Прерия

Mar 5, 2010, 8:58 AM

Poetry

535 0 1

Едно било, а мислех го за друго,
една съдба нетленна може би
или луна, препускаща в небето лудо,
или трева сред горските върби.
Не знам дали те виждам,
но те чувам,
а твоят глас във мислите твори
една съдба,
една последна струна,
попяваща с последен сноп лъчи.
Не чувам глас,
но мисълта нашепва ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прерия

Want to read more?

Random works