7 нояб. 2008 г., 08:49

Преродена 

  Поэзия
726 0 12
Гореща нощ. И вятър с огнен дъх.
Лицето на луната не е същото.
Звездите светят - алени до кръв.
Като с воали мракът ни обгръща.
Магия ли е тази тишина?
На свой език говорят си сърцата,
огромна, тъмна бездна е страстта,
поглъща ни изцяло, без остатък.
Очите ти - потоци светлина,
докосват ме и в тях потъвам цяла.
Залива ме на устните жарта,
в прегръдките ти падам отмаляла. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Все права защищены

Предложения
: ??:??