Самодива (Вики)
535 5961
7.11.2008 г., 8:49 ч.

Преродена 

  Поезия
675 0 12

Гореща нощ. И вятър с огнен дъх.

Лицето на луната не е същото.

Звездите светят - алени до кръв.

Като с воали мракът ни обгръща.


Магия ли е тази тишина?

На свой език говорят си сърцата,

огромна, тъмна бездна е страстта,

поглъща ни изцяло, без остатък.


Очите ти - потоци светлина,

докосват ме и в тях потъвам цяла.

Залива ме на устните жарта,

в прегръдките ти падам отмаляла.


Ръцете ти са приказни криле,

във вените ми течен огън вливат...

Защо не може времето да спре,

земята да забрави, че ни има.


За нас е като вечност този миг.

Не казвай нищо, само прегърни ме

на утрото в сънливия светлик

и слушай как повтарям твойто име.


Свещена ще е тази нощ за нас,

от звездната ни обич озарена.

По-силна ще съм - знам, във труден час,

защото в огън луд съм преродена.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??