Преродена
Гореща нощ. И вятър с огнен дъх.
Лицето на луната не е същото.
Звездите светят - алени до кръв.
Като с воали мракът ни обгръща.
Магия ли е тази тишина?
На свой език говорят си сърцата,
огромна, тъмна бездна е страстта,
поглъща ни изцяло, без остатък.
Очите ти - потоци светлина,
докосват ме и в тях потъвам цяла.
Залива ме на устните жарта,
в прегръдките ти падам отмаляла.
Ръцете ти са приказни криле,
във вените ми течен огън вливат...
Защо не може времето да спре,
земята да забрави, че ни има.
За нас е като вечност този миг.
Не казвай нищо, само прегърни ме
на утрото в сънливия светлик
и слушай как повтарям твойто име.
Свещена ще е тази нощ за нас,
от звездната ни обич озарена.
По-силна ще съм - знам, във труден час,
защото в огън луд съм преродена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
