27 авг. 2024 г., 07:31

Преродени

362 2 2

       

         Преродени

 

Изграждах пясъчни дворци,

а думите си в кулите затворих.

Обичах приказни мечти,

за любовта душата си отворих.

 

Не ми ли вярваш вече ти?

В отминалото време те пренесох.

С теб срещали сме се преди

и името ти с обич произнесох.

 

О, как си ме обичал ти!

Но нещо важно ни е разделило

и през морета и реки

следите ни без жал е заличило.

 

Животът ни е преродил,

за да ни събере след дълго време.

Надявам се, че си открил

как силно свързани сме двама с тебе.

              Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...