27 авг. 2024 г., 07:31

Преродени

361 2 2

       

         Преродени

 

Изграждах пясъчни дворци,

а думите си в кулите затворих.

Обичах приказни мечти,

за любовта душата си отворих.

 

Не ми ли вярваш вече ти?

В отминалото време те пренесох.

С теб срещали сме се преди

и името ти с обич произнесох.

 

О, как си ме обичал ти!

Но нещо важно ни е разделило

и през морета и реки

следите ни без жал е заличило.

 

Животът ни е преродил,

за да ни събере след дълго време.

Надявам се, че си открил

как силно свързани сме двама с тебе.

              Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...