27 авг. 2024 г., 07:31

Преродени

364 2 2

       

         Преродени

 

Изграждах пясъчни дворци,

а думите си в кулите затворих.

Обичах приказни мечти,

за любовта душата си отворих.

 

Не ми ли вярваш вече ти?

В отминалото време те пренесох.

С теб срещали сме се преди

и името ти с обич произнесох.

 

О, как си ме обичал ти!

Но нещо важно ни е разделило

и през морета и реки

следите ни без жал е заличило.

 

Животът ни е преродил,

за да ни събере след дълго време.

Надявам се, че си открил

как силно свързани сме двама с тебе.

              Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...