Преродени
Преродени
Изграждах пясъчни дворци,
а думите си в кулите затворих.
Обичах приказни мечти,
за любовта душата си отворих.
Не ми ли вярваш вече ти?
В отминалото време те пренесох.
С теб срещали сме се преди
и името ти с обич произнесох.
О, как си ме обичал ти!
Но нещо важно ни е разделило
и през морета и реки
следите ни без жал е заличило.
Животът ни е преродил,
за да ни събере след дълго време.
Надявам се, че си открил
как силно свързани сме двама с тебе.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
